Като цяло математическите теореми имат формата на импликации.Ако импликацията a=>b ( a и b са съждения или съждителни функции ) е теорема, то нейния предходник a се нарича усло-вие, а наследника b сe нарича теза ( зак-лючение ) на теоремата.
Работата с деситични числа затруднява някои от нас , които са забравили начина по когото се решават . Сега ще Ви припомня начина при делене на дроби , когато неможете да използвате калкулатор . Ето как става :
Как се разделят десетични числа с цяло число :
Първи начин
Да кажем , че трябва да решим израза 7,9 : 4 = ? .
Какво трябва да знаете за литературноинтерпретативното съчинение, за да успеете на зрелостния изпит ?
Отличен 6 се поставя на писмена работа, в която се открояват разбиране на посланията на художествения текст и умения той да се интерпретира целенасочено и аргументирано. Овладяна е композиционната структура, валидна за съответния жанр писмено съчинение. Уводът е целенасочен; тезата е откроена, ясно заявяваща становището по темата; изведена е логически обвързана верига от подтези; заключението има обобщаващ характер. Разсъжденията са пълни, точни, задълбочени, аргументирани, осмислящи темата. Налице са адекватни наблюдения върху жанровите, структурни и езикови особености на художествения текст. Овладян и умело използван терминологичен апарат. Коментирана е връзката между литературния текст и историческия и културен контекст.
Езикът е ясен, точен и богат. Използвани са разнообразни стилови средства. Демонстрирани са висока езикова култура, аналитични умения, задълбочено литературно мислене. Напълно овладяна граматична, правописна и пунктуационна норма. Много добър 5 получава съчинение, което задълбочено и целенасочено интерпретира формулирания в заглавието проблем. Писмената работа има ясна структура и отговаря на жанровите изисквания на литературноинтерпретативното съчинение. Пропуските в аргументацията са незначителни. Наблюдават се много добри, макар и непълни изводи и обобщения върху структурно-композиционните и езикови особености на художествения текст. Коментира се връзката с историческия и културния контекст. Езикът е богат и точен. Правописната и граматична норма е овладяна. Допуснати са единични грешки във вътрешноизреченската пунктуация. Добър 4 се поставя на писмена работа, в която се откроява целенасочена, макар и непълна теза. Аргументацията частично осмисля и интерпретира темата, а на места е противоречива. Налице са отделни композиционни слабости. Наблюденията върху художествената специфика на текста са повърхностни и недостатъчни. Отчетена е връзката с историческия и културен контекст, но изводите са бегли, неубедителни.
Езикът е точен. Допуснати са единични граматически, правописни и пунктуационни грешки. Среден 3 получава съчинение, което в общи линии се придържа към жанровата специфика, но само бегло и повърхностно интерпретира темата. Липсват ясно заявени теза и подтези. Аргументацията е противоречива и със съществени пропуски, изводите и обобщенията са повърхностни и елементарни. Допуснати са отделни фактологически грешки. Посочени са някои тропи и фигури, както и основни структурни и композиционни елементи на художествения текст, без обаче да е осмислена функцията им. Литературният текст най-общо е ситуиран в неговия исторически и културен контекст.
Езикът е беден, изказът – неточен. Допуснати са чести и различни по тип граматически, правописни и пунктуационни грешки. Слаб 2 се поставя на писмена работа, в която са налице неразбиране на смисловите послания на художествения текст и невъзможност да бъде интерпретиран. Разсъжденията са бедни, повърхностни, елементарни, нецеленасочени, хаотични. Не се познават основните структурни компоненти и езикови особености на художествения текст. Допуснати са груби фактологически грешки. Не се осмисля връзката с историческия и културен контекст.
Незадоволителна езикова култура. Напълно неовладяна граматическа, правописна и пунктуационна норма.
1. Избери подходяща тема.
2. Определи целта на есето.
3. Направи план - подреди информацията по степен на важност.
4. Събери необходимата информация
II. Структура
1.Увод - напишете няколко встъпителни думи, не е задължително да са пряко свързани с темата.
2.Изложение - разсъждавайте върху:
- разсъждавай върху причинно - следствени връзки между факти и явления
- направи съпоставка на факти и явления
- включи подходящи житейски, исторически и научни примери
- подбери цитати, пословици, поговорки, свързани с темата.
За да се засили убеждаващото въздействие на есето, се използват:
- реторични въпроси
- статистически данни
3.Заключение - напишете заключителното мнение.
III. Проверка на изпълнението
Проследете:
- дали тезата е формулирана правилно и точно.
- дали е избран подходящ композиционен вариант на есето.
- дали са налице връзки (смислови, логически и езикови) между микротекстовете в есето.
- дали са спазени нормите на съвременния български книжовен език.
Литературноинтерпретативното съчинение -особености и начин на създаване
(ЛИС)
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА
Литературноинтерпретативното съчинение е научно-учебен жанр, който доразвива уменията, придобити при създаването на съчинение разсъждение и поставя пред пишещия по-мащабни изследователски задачи. Докато съчинението разсъждение разработва проблем, свързан с едно художествено произведение, литературноинтерпретативното съчинение най-често изследва група текстове, обединени от общ мотив.
Тази особеност предполага по-широки познания върху художествените творби, по-задълбочено вглеждане в литературноисторическите процеси и повече умения за анализ и синтез, за гъвкаво боравене с усвоените знания.
ЗАГЛАВИЕТО (ТЕМАТА)
Литературноинтерпретативното съчинение винаги се изгражда по точно формулирана тема. На нея са подчинени твърденията във всички композиционни части на съчинението. Затова осмислянето на заглавието е първата, определяща стъпка
в работата на пишещия. Заглавието може да е ориентирано към различни аспекти на ху-дожествения материал - смислово-съдържателни, образни, естетически. От начина на задаване на темата се определят и акцентите в разсъжденията. Върху едно и също литературно явление могат да бъдат зададени различни теми и именно от тях зависи интерпретацията. От друга страна, една и съща тема може да бъде зададена към различни литературни явления. Затова много ясно трябва да се възприеме и разбере заглавието, да се съобрази с него подходът към литературното изследване.
ОСНОВНАТА ТЕЗА
Зададената тема изисква изказване на основно твърдение по нея, на базата на което да се разгърне интерпретацията. Водещата теза трябва Да бъде целенасочена, изчерпателна, синтезирана, ясна.
Особено труден е балансът между изискванията за изчерпателност и синтезираност на твърдението. От една страна, е нужно да се маркират всички аспекти на проблема и да се зададат всички посоки на предстоящото разсъждение. От друга, тезата трябва да се предпази от излишно разпростиране и да се изчисти от елементи на аргументация. В зависимост от целите на съчинението и времето за неговото създаване тезата може да бъде по-сбита и лаконична или разширена. Не е все едно дали се работи в рамките на два учебни часа, по време на петчасов изпит или за неограничено време у дома. Но принципът на работа винаги е един и същ и се ръководи от стремежа към фор-мулиране на основи твърдения по зададената тема.
УВОДЪТ
Определящ фактор за неговото изграждане е целта на интерпретацията. В зависимост от нея пишещият избира дали да започне съчинението си с кратко въведение, или да създаде пространен увод, предхождащ същинските разсъждения по темата. В изпитна ситуация е препоръчително да се направи по-обширно въведение, съобразено със зададената тема, защото по този начин фиксираният в нея проблем ще се постави в по-широк контекст и ще се обвърже с цялостния литературен процес. Уводът е мястото, където могат да се демонстрират литературно-историческите знания без пишещият да бъде обвинен в отклоняване от темата. Разбира се, и обемното въведение трябва да е създадено с мярка и да се придържа към
информация за авторовата личност, за епохата, за литературното направление, за жанровата специфика на разглежданата творба и т. н.
Всички тези елементи, характеризиращи литературното явление, имат по-голямо или по-малко значение за изясняването на зададения проблем и тяхното коментиране изцяло зависи от него.
АРГУМЕНТАТИВНАТА ЧАСТ
Основното й предназначение е да разгърне вече формулираната теза, да я обоснове чрез анализационни наблюдения върху художествените произведения, да достигне до изводи и обобщения по зададения проблем. Съществуват различни възможности за нейното структуриране, зависещи отново от темата и от спецификата на художествените творби. Възможно е аргументативната част да се състои от няколко микротези, разгръщащи основната, поднесени последователно, подредени по някакъв критерий (от най-дребните към водещите аргументи; от най-съществените към по-незначителните и т. н.) Ако основната теза задава две противоречиви твърдения или очертава два различни пътя на изследване на проблема, аргументативната част може да се състои от две части, които спорят или взаимно се допълват.
Най-разпространеният модел за изграждане на отделен компонент на аргументатив-натата част е:
микротеза -> аргумент -> илюстрация -> ИЗВОД.
(цитат или пример от текста)
Независимо от броя и последователността на микротезите отделните елементи задължително се свързват чрез добре подбрани
логически преходи,
чиято роля за изграждането на интерпретативното съчинение е изключително голяма. Особено значение за убедителността на аргументацията има
коментарът на изразните средства на художествения текст.
Откриването на похватите и стилистичните фигури, чрез които текстът осъществява своите внушения, и разгадаването на механизмите, чрез които художествената творба въздейства, винаги имат пряко отношение към изразяването на становище по литературен проблем. Затова са необходими както литературно-теоретични познания, така и умения за тяхното вплитане в логиката на цялостното изложение.
В аргументативната част са допустими (понякога желателни)
сравнения с други художествени текстове.
Подобни отпратки разкриват умение за съпоставяне и обикновено са в полза на пишещия. Нужно е обаче те да се правят много внимателно, за да не разводняват изло- жението, да са много добре мотивирани, за да не звучат самоцелно, да са уместни спрямо заглавието и целта на изследването.
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО
То е задължителен елемент на интерпретативното съчинение, който окончателно му придава цялостност и завършеност. Най-често в него се преосмисля и
обобщава тезисното твърдение,
изследвано, проверено и доказано чрез аргументацията.
Освен че изрича финално твърдение по проблема, подобно на увода заключението разглежда темата в по-широк контекст. Обикновено акцентира върху функцията и културното битие на художествените творби във връзка с разглеждания проблем, върху ав-торовия принос към литературния живот (отново във връзка с темата), върху сходни нравствени, социални или естетически въпроси, кореспондиращи с вече направената интерпретация.
ВНИМАНИЕ!
Важни за доброто съчинение са правописът, индивидуалният стил на пишещия, пунк-туацията, графичното оформление
Всяка съкратена версия на по-обширен изходен текст, която в сбит вид предава основните моменти от съдържанието му, се нарича резюме.
1. Резюме може да се прави на всякакъв текст и съответно на откъс от текст, стига той да е в проза и да е достатъчно дълъг, за да позволява съдържателно и изразно съкращаване. Може да се изготви резюме на уводна статия или новинарско съобщение от вестник, урок от учебник, на глава или раздел от научна монография, на откъс от научнопопулярна публикация в списание, на инструкция за употреба на някакъв уред и т.н. Може да се резюмират и произведения на художествената проза, както и устни разкази, фолклорни приказки, легенди и др.
2. Основната цел на резюмето е накратко и обобщено да пресъздаде съдържанието на изходния текст, като представи това съдържание в ограничен словесен обем.
Доброто резюме се стреми сбито, но ясно и достоверно да представи общата тема на първоизточника и евентуално основните и подразделения. В резюмето не се включват никакви съдържателни подробности, маловажни тематични разклонения, детайли от описанията на обектите и други подобни отклонения от основната тематика.
Резюмето не се нуждае от специални уводни и заключителни части. Изложението му в сбит вид представя важните съдържателни компоненти от първоизточника, като най-често ги предава в същия ред. Възможно е обаче подредбата на смисловите единици да е по-различна в сравнение с последователността им в изходния текст.
Трудно е да се каже какъв е оптималният обем на едно резюме. Дължината на резюмето зависи както от обема на резюмирания текст, така и от целите на резюмирането. По принцип резюмето трябва да е значително по-кратко от първоизточника, за да има смисъл съставянето му.
От резюмето трябва да може набързо и в общи черти да се получи информация за съдържанието на първоизточника.
Резюмето задължително съдържа ясна формулировка на темата на изходния текст и кратка информация за нейното разгръщане.
3. Резюмето има няколко типични езикови характеристики:
изказът е сбит, немногословен;
основните глаголни форми са в изявително наклонение, сегашно време;
словесното оформление на резюмето се осъществява предимно със свои думи, но могат буквално да се възпроизвеждат собствени имена, цифрови данни, термини и други елементи от изходния текст, без които съдържанието му не може да се предаде достоверно;
не се допускат никакви индивидуални съкращения на думи и изрази, а могат да се използват само общоприетите;
между отделните смислови части е задължително да има мотивирана връзка.
Резюме на доклад за конференция – какво е това:
Резюмето е сбито изложение на основните елементи в един изследователски проект – цел, методи, резултати. Доброто резюме е баланс между достатъчно информация и стегнатост на изказа. То е онова, което ще подтикне читателя впоследствие да прочете целия доклад, т.е. всяко резюме трябва да казва какво се съдържа в доклада и защо трябва да бъде прочетен.
Какво трябва да включва резюмето
Резюмето трябва да предостави на читателя възможността да си отговори на следните въпроси:
1. Какво се пита в доклада, какво се търси?
2. Защо този въпрос е важен?
3. Как е изследван, какъв е подходът при отговарянето на този въпрос?
4. Какви са заключенията/ резултатите от това изследване?
5. Какво е значението на тези заключения?
или
• Защо е проведено това проучване/изследване?
• Какво е направено и защо?
• Какво е новото, кое е откритието?
• Какво е значението на тези открития?
Стилистични особености:
Резюмето не трябва да надхвърля 250 думи. Основни изисквания:
• Яснота;
• Сбитост, стегнатост на изказа;
• Последователност;
• Завършеност;
По какво да познаем доброто резюме:
• Всички изречения са завършени и граматично правилни – изискването за стегнатост на изказа не означава фрагментарни изречения;
• Резюмето е завършен, самостоятелен текст – не е нужно да се допитваш до доклада, за да разбереш цялостната идея и понятията;
• Всяко изречение е носител на информация, без която резюмето не би било изчерпателно и завършено;
• Повечето резюмета се състоят от един параграф – последователността, плавният преход между изреченията тук е особено важен и е желателно да се избягва усещането за “прескачане” по време на четенето;
• Резюмето не би трябвало да съдържа сурови данни в какъвто и да е вид;
• Резюмето не би трябвало да съдържа методите, използвани при събирането и анализирането на данните;
Какво трябва да избягваме при писането на резюме:
• Твърде много въвеждаща информация – резюмето не е въведение, то е по-скоро обобщение на онова, което предстои да бъде представено
• Резюмето не е план на доклада
• Резюмето не е извадки от доклада, а самостоятелен, завършен текст.
• Липсата на контекст и завършеност – в резюмето не трябва да се пропуска връзката между темата на доклада и темата на конференцията.
• Употребата на дълги изречения и целенасочено усложнен изказ – резюмето не цели да покаже доколко се познава специфичната терминология и нивото на овладяност на тази терминология. Резюмето не цели да затрудни, обърка, четящите, а да заинтригува, да предизвика интерес към доклада.
